По-добрата версия

Този цитат беше споделил един от последователите ми в Pinterest. Трогна ме дълбоко, защото винаги съм се стремяла към съвършенство. Цял живот опитвам да бъда по-добър човек. Цял живот знам, че не ми е разрешено да бъда по-малко от най-доброто възможно във всяка област, с която се захващам. Подлудява ме мисълта, че някой може да бъде по-добър от мен.

По ирония на съдбата обаче има доста неща, в които не ме бива. Те са основно свързани с наличието на други хора освен мен в живота ми. Човешките взаимоотношения са ми доста непонятна територия. Забърквам каша след каша.

Важното е, че се опитвам да се поуча от грешките си. Опитвам се да стана по-добрата версия на себе си.

Но дали ми позволяват?

Когато направиш грешка спрямо даден човек, той ще я помни вечно. С колкото и добри неща да се опиташ да я поправиш, раната не зараства с времето. Да, може би той ще почне да мисли по-рядко за нея, но тя никога няма да изчезне напълно.

Но наскоро аз признах, че съм сбъркала и поисках шанс да поправя стореното.

Наистина съм се поучила от миналото. Показвам резултати, за които преди време не съм и мечтала.

Защо тогава тази грешка постоянно ми се натяква? Защо всеки път, когато проявя слабост, я забиват като плесница в лицето ми? Защо не ми позволяват да бъда новата си версия, без да плащам за минали грехове всеки ден? Защо хората нямат изгода от това да си по-добър? И защо въобще те трябва да имат изгода от това? Нима пречи егото им? Нима им е неудобно да признаят пред себе си, че някой е по-добър от тях, защото е имал волята да надскочи себе си и да се промени?

Оставете ме да бъда добрата версия на себе си...